За книгата: година / - Павлуша, кой ни се роди? Не ми казаха, - гласът му трепереше, - но тя си отиде, - не бъди глупав. Кажи им да го донесат. Наистина мечтаех да те родя, но ти не се разстрои, нали - Марина, чуй ме... Нашето момиче вече не е между живите... Викът, който избухна от гърдите й, беше толкова силен, че се разнесе навсякъде? целият отдел, карайки всички да треперят, които го чуят. Това беше вик на безнадеждна майчина скръб. И скръбта беше толкова огромна, че беше невъзможно да се преживее, без човек да загуби ума си…